Голямо дете или информиран колекционер?

Аз съм като повечето от вас, обичам да се мотая на пътеката за играчки в магазините. Чувствам се спокойно там, в моята стихия. Откривам всички тези новости там, които все още ме карат да се желая, и се удивлявам на изобретателността на производителите в тази постоянно развиваща се област.

Но забелязах и странна реакция от моя страна: За повечето марки изглеждам като дете, с желанието да играя, да се справя, да оживя тези играчки. Когато пристигна пред отдела LEGO, погледът ми се променя. Взирам се във всяка кутия с различно чувство, сякаш ги уважавам различно, сякаш изведнъж ставам по-наблюдателен, по-загрижен, по-малко игрив ...

Тази промяна в отношението винаги ме изненадва. Обичам да играя с моите LEGO, да виждам как синът ми сглобява комплект, измисля кораб, разклаща кутия, за да прецени плътността на съдържанието му ... Но също така винаги съм по-внимателен с моите LEGO, отколкото с други играчки, които населяват стаите на децата ми.

Оценявам малкото пластмасови тухли или мини фигурки в моята колекция повече от фигурката на Spider-Man на най-малкия или любимите въртящи се върхове на по-възрастния. Дори понякога им е трудно да разберат уважението, което отдавам на LEGO в моята колекция, тъй като в крайна сметка за тях те са просто играчки като всяка друга. Трудно им е да разберат защо ми пука за брошурите с инструкции или защо се грижа да не повредя кутия, особено когато изхвърлям без комплекти опаковката на други играчки, понякога много по-скъпи, след трескаво разопаковане на Коледа сутринта. ..

Това странно поведение не ме притеснява. Понякога шокира, с оглед на всичко, моето обкръжение, но винаги намирам валидно обяснение, което да оправдае връзката ми с LEGO. 

За разлика от много AFOL днес, аз имам много малко детски спомени, включващи LEGO. Дори тогава тази играчка вече беше много скъпа и купуването на LEGO беше лукс, който не всички родители можеха да си позволят. 

Не станах AFOL от носталгия, нямам какво да кажа за детството си с LEGO и не се чувствах като преживял Тъмни години, този спад, по време на който феновете на LEGO изневеряват на любимата си играчка.

Всичко това вероятно обяснява сегашната ми връзка с LEGO: Един вид двойственост между желанието за игра и страстта към колекционирането. Искате да знаете това приятно усещане за болка на пръстите, които страдат от това, че сте боравили с твърде много тухли, но също така да потърсите по-старите комплекти, за да попълните колекция, която вече заема твърде много място. 

Не помня да съм играл LEGO като дете, но бих си спомнил да компенсирам загубеното време като възрастен.

А ти ? какво е отношението ти към лего? Играчи, колекционери, дизайнери, носталгични, каква е стойността на тези парченца пластмаса в очите ви?